Този полуостров от бетон, плаващ
насред сол и кости.
                        Щастливи
бяхме вътре мисля, вградени
голи в голото му тяло,

забравили, забравени...

               Забравяхме да дишаме дори,
подобно китове
потънали в планктонен сън,
устите ни удавени
               във удоволствия.

Събуждахме се сутрин и после пак -
надолу и навътре
               в огледален свят
от двугърби зверове,

докато въртележката навън
припяваше сред пустата земя
               London Bridge
is falling down,       falling
down,                     falling...

Ядосвахме се, но забравяхме
а после пред статуята на Яворов
               пияни като корморани
рецитирахме „Заточеници“.

Не искахме да се завръщаме
във родния си край.

Не трябваше да се завръщаме
от този остров.

върни се | съдържание | продължи