Бих искал никога да не съм те срещал, за да те срещна
отново. Да се запознаем пак в „Ателие“ и да разменим
телефони преди аз да си тръгна, а ти час по-късно
да си вече при мен. Да ми кажеш на другата сутрин
как си ме мислила за срамежлив и не си очаквала
нищо да се случи. С дните да хлътваме все повече
и да правим любов навсякъде (на пода, на плота
в кухнята, в антрето пред огледалото, на стълбите
във входа, в колата, в тоалетните на ресторантите).
Да играем голи на табла в хола и да пушим трева.
Да ти подаря кожени белезници за Св. Валентин,
които да носиш дискретно през деня като гривни.
Да ми подариш своя детска снимка с кучето си
на излет в Рила. В Ирландия да вървим по скалите
на Мохер, а под нас да се реят гларуси като скъсани
писма - това да е сравнението. Един ден да се качим
на корабче в търсене на китове (мечтата ти), но дори
да срещнем единствено делфини, да сме благодарни
за видяното. Да търсим къщата на дядо ти в Ерул,
от която са останали само шубраци и дървета,
но това да е достатъчно. Да ми разказваш после
за роклята си с много джобове, в които си държала
най-различни неща (както аз сега). Да ми четеш
дневниците и тетрадките си с криминални сюжети.
През лятото на терасата в Поморие да ядем
сандвичи със сирене, а по залез да гледаме
с бинокъл кормораните в поморийското езеро, докато
рояци комари кръжат около нас. Да лагеруваме
на шофьорския плаж, да пием вино и да рисуваме
летния триъгълник на звездите (Алтаир, Денеб, Вега).
Да се въртим в кръговите кръстовища по няколко пъти
и да ти разказвам за приключенията си около света.
Да зъзнем зимните нощи заедно в онази колиба
на хълма в Орцево, а сутрин да пием кафе с Пирин
на хоризонта. Да гледаме филми на дивана вкъщи
и да заспиваме по средата. И точно там, по средата,
изневиделица да ми се стори (може би погрешно;
не вярвам на преценката си вече), че нещо не достига
на това стихотворение, че е романтично, но сякаш
предвидимо, че натежава като списък и не желая
да го продължа...

Снощи случайно се засякохме на парти в „Tell Me“.
Бърборихме си разни приятелски неща, защитните
дежурни фрази. Гледах устните ти и си спомнях
как докосват, и се чудех защо не мога да забравя?
Как се спрях на пътя, защото сякаш виждах края.
Ужасно е да си представяш бъдещето. Хайде затова
(поиграй наужким с мен за малко) да си представим
че не те познавам и не ме познаваш, и стихотворението
едва сега започва. Да си представим, че аз те питам
как се казваш и ти ми казваш името си.

върни се | съдържание | продължи