Димитър Кенаров

поезия

Литературен клуб | съвременна българска литература | страницата на автора

 

 

Нощни звуци

 

Димитър Кенаров

 

 

 

Снощи, помежду сънищата,
в които отново си говорим за
любов и „Отдалечили сме се“
казваш, докато тайно си играеш
с члена ми, чух чакалите
да вият някъде в гората, а отвъд -
воят на морето, далечните
вибрации на прибоя, напред-назад,
напред-назад, между желание
и скръб. И тъкмо преди отново
да заспя, за да те срещна пак
и да продължим с нашите си
работи, отнякъде проскърца чухал
(Otus scops, малката ушата сова)
напред-назад, напред-назад, напред-
назад, насред самотата на нощта
подобно дете на ръждива люлка.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

 

Електронна публикация на 07. октомври 2025 г.
Публикация в кн. „Разораните градини на любовта“, Димитър Кенаров, Изд. „Жанет-45“, Пл., 2025 г.
© 1998-2026 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]