Снощи, помежду сънищата,
в които отново си говорим за
любов и „Отдалечили сме се“
казваш, докато тайно си играеш
с члена ми, чух чакалите
да вият някъде в гората, а отвъд -
воят на морето, далечните
вибрации на прибоя, напред-назад,
напред-назад, между желание
и скръб. И тъкмо преди отново
да заспя, за да те срещна пак
и да продължим с нашите си
работи, отнякъде проскърца чухал
(Otus scops, малката ушата сова)
напред-назад, напред-назад, напред-
назад, насред самотата на нощта
подобно дете на ръждива люлка.

върни се | съдържание | продължи