земята под нас е неприлично гола
захвърлила в безпорядък черешите
тиганите ледени над огнището блуждае
сама из селото и без да знае пътя
се блъска в оградите разпилява ръцете
на младите семето на старите чановете
на кукерите та и на самодивите даже изважда
от себе си ражда ги накуп като хербарии
стръкчета изсушени пламъци без корен

земята е потънала в прах от въглища
откакто съблече носията (забрадка
галоши и прочие) в пристъп на лято
обърква мотива на плетачката обгоряла
бездетна земя по-голяма от длан
и по-малка от кофа със мляко
загубила се сред черници бурени без дори
да може да предложи една щипка
череши бутилка ракия както се полага

за рождество (или погребение) на народ

върни се | меню | продължи