Димитър Кенаров

поезия

Литературен клуб | съвременна българска литература | страницата на автора

 

спомен за летене

 

Димитър Кенаров

 

 

      Не ще спрем да търсим
      И в края на нашето търсене
      Ще стигнем до старо начало,
      Познали мястото за пръв път

                                                Т. С. Елиът

       

                 (за теб и Дебелянов)

 

 

кухото пространство на прозявката напипвам с двете си ръце
изследвам спомена за невидяното за недочетената книга
в шкафчето до мен
солта на родната земя и топлата окръжност
в които ще се върна ако имам силата да остарея
в които ще съм по-нормален казват
да се завърнеш в бащината къща
в опит за летене ако щеш за приземяване дори
след краткото полъхване на ямба в облаците бели
където трябва да изуча теб крилата ти и клюна
и собствени да съчиня (така познати
оковани за една стена в ръждясал омагьосан кръг)
а после паметникът кръст и някоя поема даже
аз искам да те помня все така
пореден цикъл от картини
от една и съща четка

 

завъртане във кухото пространство и прозявка
страхът че ще съзра във бъдещи моменти
старото начало за първи път
разбрал
вишните солта прахта по полилея
прегърбената сянка на баща ми
сълзите затова че съчинил
крилете свои ще прошепна

 

аз знаех всичко предварително защото ти ми каза
и не те послушах
може би по навик

 

 

 

 

 

 

 

върни се | меню | продължи

 

 

Електронна публикация на 24. май 2010 г.
Публикация в кн. „Пътуване към кухнята“, Димитър Кенаров, Изд. „Жанет-45“, Пл., 2001 г.
©1998-2020 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]