през първото събуждане на утрото
телата ни с в люцерната дъхът е
гладък като езеро след няколко
години по пръстта езикът още лепне

с детелини с раждане на лодки
мостове спасителни жилетки
чувствата са прекомерно истински
и топлите сезони тичат по баира

радват се на слънцето искат
да прокарат длън по острието
на тревата и да си кажат че сеното е
отчасти мит разглобена приказка

за непослушните момчета
в неприличен жест разбили вазата
на мама древната със словото
по края да си кажат че играта

няма да завърши с думи (scrabble)

секунди са това
най-много два сезона прелитане
над хълма поход в неглиже
и толкова

а после ябълки
една че две че три
(че първата ми книга)
телата губят
мирис
             на люцерна
кондензират се
под натиска
             на есен
детелините топят се
             под езика
мислят се разбират
назовават се
             по име

и ето това са детелини
де-те-ли-ни де-те или ли-ни
те-ли са това
многоетажни простудени
уплашени дали
ще се завърнат лодките дали
ще се събуди утрото за тихата
разходка по баира
преди да съм измислил края
преди във речника ми да остане

кратката поема
сутрин
детелини
тръпнат
вечер
съхнат

върни се | меню | продължи