Димитър Кенаров

поезия

Литературен клуб | съвременна българска литература | страницата на автора

 

 

From: Dimiter Kenarov < journey@kitchen.bg >
To: T.S. Eliot < thewasteland@kitchen.com >
Subject: през сушавото
Date: 31 Декември 1999 г. 19:20

 

 

 

 

 

 

настава време месецът
да не изгрява и звездите
да сипят пепел по изтърканото ми
телосложение

 

свещите за здраве
да догарят в последна молитва
към чудотворните икони от вестника
(празни страници печатни грешки)
настава време да съм прекалено тежък
за да ме повдигнат от леглото
майка ми баба ми и другите
роднини от женско потекло

 

единственият ми чар
(синьото мастило под ноктите)
е засъхнал
запечатан съм в кутия за счупени моливи
с няколко парчета сухар компоти
изкривени кухненски съдове

 

редя пасианси с картите на Елиът
(финикийският моряк обесеният)
с чаша без вода
без дори звука от вода

 

сляп и уплашен съм
Тезей без дарове от боговете
без предсказания без език
роб на тишината от която
излизам в която се завръщам
с напукани устни в напукана кал
Татко
пролетните дъждове полей
над по-зелени трупове
от мен

 

 

 

 

 

 

 

върни се | меню | продължи

 

 

Електронна публикация на 24. май 2010 г.
Публикация в кн. „Пътуване към кухнята“, Димитър Кенаров, Изд. „Жанет-45“, Пл., 2001 г.
©1998-2020 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]