Димитър Кенаров

поезия

Литературен клуб | съвременна българска литература | страницата на автора

 

 

 

Призракът, дори невидим, е като място,
където зрението ти да почука, да се обади ехо;
но тук, в гъстата и черна козина, най-остарелият
ти поглед ще потъне и безследно ще изчезне:

 

както някой бесе луд, когато нищо друго
не може да го успокои, се хвърля във нощта
крещейки, блъска по омекотените стени
и усеща как яростта попива и се утаява.

 

Тя сякаш скрива всички погледи, които падат
върху нея, ей така, за да може като публика
да ги разгледа, заплашителна и начумерена,
да се свие и заспи със тях. Но изведнъж,
сякаш будна, се извръща към лицето ти;
и с изненада виждаш себе си: нищожен
в кехлибареното злато на очите й,
провесен вътре като древно насекомо.

 

 

 

Райнер Мария Рилке, „Черна котка“

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

 

Електронна публикация на 24. май 2010 г.
Публикация в кн. „Апокрифни животни“, Димитър Кенаров, Изд. „Жанет-45“, Пл., 2010 г.
©1998-2020 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]