На майка ми

Вече няколко години те обещавам
стихотворение, обещавам да ти подаря
животно. Приличам на майка,
която всяка година напразно обещава
кученце на сина си. Хамстер. Риби.

Мисля си за животно. Какво животно
си ти, майко? Когато си била дете,
майка ти не позволявала да клюкариш
с кокошките, да плетеш пуловери
с овцете, да бягаш разюздано
със селските коне. През декември,
докато са клали прасетата и кръвта
е пръскала по мекия сняг, ти си решевала
задачи по математика.

Какво животно да избера? Спомням си
как някога играехме на животни.
Преструвахме се на тигри, маймуни, кучета.
Лаехме. В неделя се свивахме на кравай
пред телевизора да гледаме „Атлас“.
После ме водеше в зоопарка да хвърляме
ябълки на слоновете. Да ги научим
на знание.

Какво животно
е майката? Животното, което дава
живот, което не дава
да се въргаляш в локвите, да се катериш
по клоните на дърветата?
Животното, което те води на каишка?

Или животното, за което не можеш
да напишеш стихотворение, най-близкото
животно, което цял живот не забелязваш?

върни се | съдържание | продължи