С опашката си биеш камбани. Ти си отровна
катедрала. Най-хитрият от всички
полски зверове. Пълзиш по корем като корен
без дърво, език без уста, който търси
да проникне в сърцевината, да убеди,
да убие. Обладаваш грубиянски,
а после, без предупреждение, почваш
да душиш. Температурата ти
е температура на въздуха.

Затова ли те наказа Бог? Защото любовта
изисква повече от инстикт за съвокупление
с безименни тела, повече от лъжите
на прошарен пенис, който обещава
божественост. Виж как се влачиш
безпомощно из тревата и търсиш
къде да се скриеш. Като мъртва сперма
ти петниш името на онова красиво
и толкова нежно същество - гърмящата змия.

върни се | съдържание | продължи