На Хедър и Тоби

Изгубих следите й, въпреки че тя имаше толкова много
животни и по земята бе навалял нов сняг. Спомням си

разнебитения кървавочервен хамбар във Върмонт като рана
през януари и сълзите й за Тоби, младото водно биволче

с гладка черна козина и грапав език, което подскачаше
като кутре и което един ден излезе на шосето,

където го блъсна камион. Тя пристигна навреме,
за да държи главата му в скута си. Седмица по-късно

рамкираната снимка на Тоби висеше в стаята й
като мъртъв съпруг. Чиниите се трупаха в мивката.

Но има ли виновни за всекидневните загуби
на животни и приятели и за жестокостта на родителите

към осиновените им деца (бяха я душили
с колан, бяха разрязвали детските й длани с нож,

ми сподели веднъж), и как никой вече не знае
къде живее тя или какво е станало със стадото кози

и зайците, които отглеждаше сама? Лека като перо,
тя бе отскубната от тялото на майката-птица.

върни се | съдържание | продължи