Димитър Кенаров

поезия

Литературен клуб | съвременна българска литература | страницата на автора

 

ВОДЕН БИВОЛ

 

Димитър Кенаров

 

 

На Хедър и Тоби

 

 

 

Изгубих следите й, въпреки че тя имаше толкова много
животни и по земята бе навалял нов сняг. Спомням си

 

разнебитения кървавочервен хамбар във Върмонт като рана
през януари и сълзите й за Тоби, младото водно биволче

 

с гладка черна козина и грапав език, което подскачаше
като кутре и което един ден излезе на шосето,

 

където го блъсна камион. Тя пристигна навреме,
за да държи главата му в скута си. Седмица по-късно

 

рамкираната снимка на Тоби висеше в стаята й
като мъртъв съпруг. Чиниите се трупаха в мивката.

 

Но има ли виновни за всекидневните загуби
на животни и приятели и за жестокостта на родителите

 

към осиновените им деца (бяха я душили
с колан, бяха разрязвали детските й длани с нож,

 

ми сподели веднъж), и как никой вече не знае
къде живее тя или какво е станало със стадото кози

 

и зайците, които отглеждаше сама? Лека като перо,
тя бе отскубната от тялото на майката-птица.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

 

Електронна публикация на 24. май 2010 г.
Публикация в кн. „Апокрифни животни“, Димитър Кенаров, Изд. „Жанет-45“, Пл., 2010 г.
©1998-2020 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]