Димитър Кенаров

поезия

Литературен клуб | съвременна българска литература | страницата на автора

 

 

БЯЛА МЕЧКА

 

Димитър Кенаров

 

 

Виждала си бяла мечка. Знаеш добре
как изглежда. Рунтава и страшна. Мечка.

 

Бяла, бяла мечка. Цял живот. Мечка.
Бяла мечка по чаршафите, по покривката. Бели

 

чинии в мивката. Мляко. Мечка за закуска,
мечка за вечеря. Бяло сирене от магазина,

 

белина. Тоалетна хартия, мечка като мечка.
Прането, вкочанено на балкона като мечка.

 

Бяла техника, която ръмжи. Бели като нокти
пелени. Паста „Мечо“ за по-бели зъбки.

 

Бяло сладко. Сладко като мечка. Целувки.
Помниш ли онази приказка за лошия дъх

 

на мечката? Бяла дума не се забравя.
Бели рози, снежнобяла рокля. Снижната

 

кралица. Виж колко е бяло кралството ти.
Бяла мечка. Само устата ти още кърви.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

 

Електронна публикация на 24. май 2010 г.
Публикация в кн. „Апокрифни животни“, Димитър Кенаров, Изд. „Жанет-45“, Пл., 2010 г.
© 1998-2025 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]