Димитър Кенаров

поезия

Литературен клуб | съвременна българска литература | страницата на автора

 

МЕЧКА

 

Димитър Кенаров

 

 

Измина една година, откакто
природозащитниците ме върнаха сред природата -

 

моята така наречена родина.

 

Природата е уродлива, неприветлива
и не може да ме защити.

 

„Мечка страх, мен не страх“,
си повтарям често, когато нощният вятър
заръмжи в клоните,
но после осъзнавам, че аз съм
мечка
и треперя от страх; и затварям очи.

 

Мечкаря го няма. Няма никой наоколо,
освен други мечки,
останали без халки -

 

бракоразводните дела са прикрлючили
и всички пристигнахме там,
откъдето започнахме -
свободни, нелюбими.

 

Има и красиви дни, признавам,
дни, в които слънцето е медена пита
и лъчите му сладко капят по козината;

 

но съвсем скоро дъждът полита
като рояк пчели
и ме подгонва с мокрото си жило.

 

Какво ми липсва? Всичко.
Остатъците от агне, кофата с боклук,
дори психочноболната гъдулка.

 

Липсват ми псувните, мизерията,
липсват ми внуците.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

 

Електронна публикация на 24. май 2010 г.
Публикация в кн. „Апокрифни животни“, Димитър Кенаров, Изд. „Жанет-45“, Пл., 2010 г.
©1998-2020 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]