От устата ми висят човешки вътрешности. Аз съм
обърнат наопаки човек. Сърцето ми кърви пред очите,
костите ми се белеят на купчина пред мен. Ето така
разглеждам себе си отстрани, изваждам най-личното
на показ и после се самоизяждам. Затова ли

ме наричат тигър-човекоядец и толкова се страхуват
от мен? Правят трофеи от ощавената ми кожа,
за да докажат, че вътре съм напълно, докато
те се разхождат край мен като одрани тигри.

Или ме затварят в клетка, където ме тъпчат
с телешко с надеждата отново да ме превърнат в звяр.
Безуспешно. Веднъж вкусил крехко човешко месо,
аз завинаги оставам човек. Зад решетките
от желязо моите решетъчни райета ми напомнят,

че отвътре всичко е същото,
че скоро, съвсем скоро, ще трябва да ме изядат.

върни се | съдържание | продължи