Вече хиляда века те ни следват безропотно
от пещера в пещера, от къща в къща
и ни гледат как се навличаме с кожи,
одрани от техните братовчеди - вълците,
или с вълна от овцете, за които те се грижат,
или със скъпи брокати и коприна;
гледат как ние, обезкосмените им господари,
купуваме шикозни щалове от магазините,
а после с камшик и ругатни ги заставяме
да теглят шейни към Северния полюс.
Те нито веднъж не ни се оплакаха,
дори когато студът носеше тяхното име.

Слава тогава на бабите в моя квартал,
оплели пуловери за своите пудели,
самотни жени, които навярно нямат внучета,
или може би имат излишък на прежда -
светът, мисля си, не е чак толкова жесток,
щом още се среща обич, която облича.
Намотани като нажежени реотани,
тези питомци стоплят всяко дърво и корен
и зимният вятър вече не ще ги ухапе,
и този, който ги гали, ще бъде опарен.

върни се | съдържание | продължи