Вкъщи беше вир,
преграден със съчки, кал.

Мама и татко го преградиха,
подсъзнателно повалиха

стари желания, застопориха
движението на водата,

докато целият пейзаж
не потъна. Нарекоха го

любов и го огледаха
с навлажнени очи.

(Птица беше свила гнездо
на осакатен пън.)

Доволни, решиха
да ме родят

и да ме нарекат
Кастор. Име,

което - вярваха - ще спре
сълзите, ще предпази

бобровата ми мас
от разливане.

върни се | съдържание | продължи