Димитър Кенаров

поезия

Литературен клуб | съвременна българска литература | страницата на автора

 

ЖИВОТЪТ НА НАТАЛИЯ

 

Димитър Кенаров

 

 

Лека като перо
любовта отлетя,

 

но и загубата вече
не значи нищо -

 

не мрак, не мрак,
а светлина,

 

която просто
не ме интересува.

 

Неоплодено яйце
- животът ми -

 

лежи сред сламата
бледожълтеникаво

 

в очакване
да го вземат.

 

И аз ще го дам
без борба, без

 

дори да клъвна
ръката на кокошкаря.

 

Да съжалявам?
За какво? За дните

 

с безвкусен ечемик,
за нощите, залостена

 

в курника?
Или за моите

 

глупави приятелки,
сварени на супа?

 

Няма. Не мога
да кажа не

 

на случилото се
бъдеще.

 

И все пак понякога
все още мечтая

 

да съм
отново млада

 

в онзи двор,
онази зимна сутрин,

 

когато трите пръста
на краката

 

оставяха следи
по мекия сняг

 

като обърнати стрелки
и всички се чудеха

 

накъде ли водят -
следвайки твоите,

 

се отдалечавах
от теб,

 

отдалечавах се, но
намерих

 

любимото ти място,
съкровището ти:

 

съд с незамръзнала вода,
от която отпих

 

и с човка към небето
казах на глас:

 

„Обичам те, Петре.“

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

 

Електронна публикация на 24. май 2010 г.
Публикация в кн. „Апокрифни животни“, Димитър Кенаров, Изд. „Жанет-45“, Пл., 2010 г.
©1998-2020 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]