Димитър Кенаров

поезия

Литературен клуб | съвременна българска литература | страницата на автора

 

МАГАРЕ, МАГАРИЦА

 

Димитър Кенаров

 

 

Бих си направил тъпан
от кожата ти, ако знаех как
да го бия. Бих те
яздил от село в село,
ако знаех, че някъде там
ме чакат селяни
с палмови клонки.
Бих те нарекъл Марко, ако
имах дисаги и люта ракия,
или Йори, ако имах гърненце
и спукан балон.

 

И други разни истории:
как дядо ми се е връщал
от местната кръчма
заспал на гърба ти (живо такси),
както Санчо преди
четиристотин години;
как Титания безумно
се влюби в твоите черни очи,
а ушите отредиха на Мидас;
тук не ще пропусна
ината на майка ми, както и
приказката калко е дълга оная ти работа.

 

Но днес
на запустелия селски стадион
те виждам да пасеш -
магаре като магаре (всъщност магарица).
Виждам ясно твоите
тънки крака,
сплъстена козина,
кални копита,
стари незараснали рани
по хълбоците и корема.
Бият ли те вкъщи? С какво
те хранят? Наместо отговор
ми се озъбваш
и започваш да ревеш.

 

Не знам какво да направя.
Да погаля грозната ти грива,
да те прилаская или
да извадя тефтерче, за да напиша
стихотворение за теб, което
няма да прочетеш?

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

 

Електронна публикация на 24. май 2010 г.
Публикация в кн. „Апокрифни животни“, Димитър Кенаров, Изд. „Жанет-45“, Пл., 2010 г.
©1998-2020 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]