Бял бик по гръб върху тревата. От този ъгъл
наподобява мъртъв еднорог или Зевс,
заобиколен от шестнадесет Европи в черно,
отмъстили за честта си. Устните
на петата отляво са застинали в несдържана
усмивка. Получи си го, гадно копеле!
Други гледат смело в обектива, горди
със заветния трофей. След малко, знаят,
идва кулминацията: разпорването на корема,
откъдето ще извадят червата, бъбреците
и сърцето, а после най-младата от тях
с нежните си пръсти ще изтръгне
божествените тестиси, ще ги потъркаля
между дланите си, след което с рязко
стискане ще ги пръсне като очни ябълки.

Затова ли двамата мъже в средата гледат
толкова уплашено? Единият - в кафяв костюм,
с федора на главата, вероятно е директорът
на Медицинското училище в Айтос. Той не е
виновен, ясно е, но тук невинни няма

Стройният красавец с бялата престилка
е хирургът, който, идвайки насам, е мислел,
че ще демонстрира урок по анатомия
на невинните си ученички. Сега ръцете му
са вързани отзад, обезопасени като копитата
на жертвено добиче. Човешкият му образ
няма да помогне - всички вече знаят
гадните му номерца, мръснишките
метаморфози. Заедно с изкормения бик,
хирургът и директорът ще паднат в гроба.
Гробарят също, колкото и да е жалко.

Накрая идва ред на невидимия мъж, скрит
като тореадор под черния си воал. Да гледаш
престъплението отстрани не е никак
безнаказано. Третата жена отдясно, тази
с бастуна, ще се приближи към него бавно
и - после - с един-единствен удар ще прониже
окото на циклопа, стъклената девственост.

върни се | съдържание | продължи