Димитър Кенаров

поезия

Литературен клуб | съвременна българска литература | страницата на автора

 

АУТОПСИЯ НА БИК ПРЕД УЧЕНИЦИТЕ ОТ
МЕДИЦИНСКОТО УЧИЛИЩЕ (Айтос, 1926 г.)

 

Димитър Кенаров

 

 

Бял бик по гръб върху тревата. От този ъгъл
наподобява мъртъв еднорог или Зевс,
заобиколен от шестнадесет Европи в черно,
отмъстили за честта си. Устните
на петата отляво са застинали в несдържана
усмивка. Получи си го, гадно копеле!
Други гледат смело в обектива, горди
със заветния трофей. След малко, знаят,
идва кулминацията: разпорването на корема,
откъдето ще извадят червата, бъбреците
и сърцето, а после най-младата от тях
с нежните си пръсти ще изтръгне
божествените тестиси, ще ги потъркаля
между дланите си, след което с рязко
стискане ще ги пръсне като очни ябълки.

 

Затова ли двамата мъже в средата гледат
толкова уплашено? Единият - в кафяв костюм,
с федора на главата, вероятно е директорът
на Медицинското училище в Айтос. Той не е
виновен, ясно е, но тук невинни няма

 

Стройният красавец с бялата престилка
е хирургът, който, идвайки насам, е мислел,
че ще демонстрира урок по анатомия
на невинните си ученички. Сега ръцете му
са вързани отзад, обезопасени като копитата
на жертвено добиче. Човешкият му образ
няма да помогне - всички вече знаят
гадните му номерца, мръснишките
метаморфози. Заедно с изкормения бик,
хирургът и директорът ще паднат в гроба.
Гробарят също, колкото и да е жалко.

 

Накрая идва ред на невидимия мъж, скрит
като тореадор под черния си воал. Да гледаш
престъплението отстрани не е никак
безнаказано. Третата жена отдясно, тази
с бастуна, ще се приближи към него бавно
и - после - с един-единствен удар ще прониже
окото на циклопа, стъклената девственост.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

 

Електронна публикация на 24. май 2010 г.
Публикация в кн. „Апокрифни животни“, Димитър Кенаров, Изд. „Жанет-45“, Пл., 2010 г.
©1998-2020 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]