Никога не съм виждал, гигантски мравояди,
прахосмукачки на южноамериканските пампаси,
освен в научно-популярни филми, където
бродите сред небостъргачи от термити, опипвате
земята с език, денонощно, денонощно, все едно
езикът е бастун за слепи. С бавни, боязливи крачки,
часовници без стрелки, вие събирате секундите -
мравки, червени, черни, каквито намерите,
а после насаме спокойно ги смилате
със зъбчатите колела на стомаха, час-два,
докато не затиктака отново безвремие.
„Странни животни - казва майка ми докато глади
камара от ризи пред телевизора. - Бих си взела
едно такова, за да изчисти килимите вкъщи.“
Странни наистина. Но вечер, свит в леглото,
аз пак си мисля за вас, гигантски мравояди,
червеникаво-черни, космати, безгранични,
Myrmecophaga tridactyla, вие, които ядете мравки
с три пръста, което доказва, че имате маниери
и разбирате дори от поезия, но най-вече -
любопитството ви към думите. Надвесени
над земята като над книга, влюбени зубъри,
изучавате стриниците и кориците, и гънките
и засмуквате буквите, занимание необяснимо
за тапира, напълно безсмислено за ленивеца.

върни се | съдържание | продължи