Димитър Кенаров

поезия

Литературен клуб | съвременна българска литература | страницата на автора

 

ЕЛЕГИЯ ЗА ГИГАНТСКИТЕ ЛЕНИВЦИ

 

Димитър Кенаров

 

 

1.

 

 

Гигантското тяло на дядо ми бавно умира в леглото,
където по цял ден четеше вестник и гледаше телевизия.
„Умирам“, казва той, за да съобщи новината на баба ми.
„Умираш - казва баба ми, докато му слага инжекция
хидрокортизон. - Всички умираме, дори най-ленивите.“
После бавно му разтрива корема, за да му помогне
да се изпикае в пелените. „Готово“, казва той.

 

 

 

2.

 

 

Като малък четях книги за отдавна изчезнали
гигантски животни: трицератопс, диплодог, смилодон.
Спомням си също историята за гигантския ленивец,
мегатерий, живял на територията на Южна Америка
от Плиоцена до края на Плейстоцена. Мегатерий
тежал почти пет тона. Хранел се с листата на юката
и агавата. Някои учени смятат, че е бил и месояден.
Не е ясно как и защо е изчезнал, но е възможно
прадедите ни да са го избили. Пък аз си представях
как гигантът мегатерий е умрял от мързел.
Лежах в леглото и се преструвах на мегатерий,
когато майка ми казваше, че е време за училище.

 

 

 

3.

 

 

Леност. Един от седемте смъртни гряха. Acedia.
„Неподвижен ум, небрежен към доброто“, твърди
Тома Аквински. „Любов към доброто, която не достига“,
пише Данте. В 18-а Песен на „Чистилище“ грешниците,
уличени в леност, бягат вкупом с всичка сила и крещят
„Давай, давай, и не оставяй времето да се изниже
заради хладката любов.“ В „Седемте смъртни гряха“
на Бош леността е заспала пред камината жена,
а зад нея - монахиня с броеница в протегнатата си ръка.

 

 

 

4.

 

 

Иронията е гигантска. Ленивците скоро ще изчезнат
заради безкрайно мудното, лениво човешко сърце.

 

 

 

5.

 

 

Може ли гигантският ленивецц да е цяла държава?

 

 

 

6.

 

 

Аз съм гигантски ленивец. Аз съм гигантски
ленивец. Аз съм гигантски ленивец. Аз съм
гигантски ленивец. Аз съм гигантски ленивец.

 

 

 

7.

 

 

„Почти е готово“ тихо казва баба ми по телефона.
Не се учудвам. Цял живот му е готвила, всеки ден
закуска, обяд, вечеря, в осем, в дванайсет, в шест,
всеки ден нещо топло, нещо различно, защото
„това е работата на жената“. Не мога да кажа,
че е бил мързелив (работеше като счетоводител
до пенсия, дори малко след това), но вкъщи
се затваряше в дневната и отваряше вестника.
Никога не съм го виждал да се труди в градината
на любовта, въпреки че от време на време поливаше
доматите. Децата и внуците бяха по-скоро смущение
в предаванията по телевизията. Шум и бели ленти.
Затова ли сега, когато умира, баба изрича думите
„почти е готово“? Ако животът къкри на тих огън,
може ли смъртта да е различна? От кухнята се носи
траурна миризма. Яхния от гигантски ленивец.

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

 

Електронна публикация на 24. май 2010 г.
Публикация в кн. „Апокрифни животни“, Димитър Кенаров, Изд. „Жанет-45“, Пл., 2010 г.
©1998-2020 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]