1.

Гигантското тяло на дядо ми бавно умира в леглото,
където по цял ден четеше вестник и гледаше телевизия.
„Умирам“, казва той, за да съобщи новината на баба ми.
„Умираш - казва баба ми, докато му слага инжекция
хидрокортизон. - Всички умираме, дори най-ленивите.“
После бавно му разтрива корема, за да му помогне
да се изпикае в пелените. „Готово“, казва той.

2.

Като малък четях книги за отдавна изчезнали
гигантски животни: трицератопс, диплодог, смилодон.
Спомням си също историята за гигантския ленивец,
мегатерий, живял на територията на Южна Америка
от Плиоцена до края на Плейстоцена. Мегатерий
тежал почти пет тона. Хранел се с листата на юката
и агавата. Някои учени смятат, че е бил и месояден.
Не е ясно как и защо е изчезнал, но е възможно
прадедите ни да са го избили. Пък аз си представях
как гигантът мегатерий е умрял от мързел.
Лежах в леглото и се преструвах на мегатерий,
когато майка ми казваше, че е време за училище.

3.

Леност. Един от седемте смъртни гряха. Acedia.
„Неподвижен ум, небрежен към доброто“, твърди
Тома Аквински. „Любов към доброто, която не достига“,
пише Данте. В 18-а Песен на „Чистилище“ грешниците,
уличени в леност, бягат вкупом с всичка сила и крещят
„Давай, давай, и не оставяй времето да се изниже
заради хладката любов.“ В „Седемте смъртни гряха“
на Бош леността е заспала пред камината жена,
а зад нея - монахиня с броеница в протегнатата си ръка.

4.

Иронията е гигантска. Ленивците скоро ще изчезнат
заради безкрайно мудното, лениво човешко сърце.

5.

Може ли гигантският ленивецц да е цяла държава?

6.

Аз съм гигантски ленивец. Аз съм гигантски
ленивец. Аз съм гигантски ленивец. Аз съм
гигантски ленивец. Аз съм гигантски ленивец.

7.

„Почти е готово“ тихо казва баба ми по телефона.
Не се учудвам. Цял живот му е готвила, всеки ден
закуска, обяд, вечеря, в осем, в дванайсет, в шест,
всеки ден нещо топло, нещо различно, защото
„това е работата на жената“. Не мога да кажа,
че е бил мързелив (работеше като счетоводител
до пенсия, дори малко след това), но вкъщи
се затваряше в дневната и отваряше вестника.
Никога не съм го виждал да се труди в градината
на любовта, въпреки че от време на време поливаше
доматите. Децата и внуците бяха по-скоро смущение
в предаванията по телевизията. Шум и бели ленти.
Затова ли сега, когато умира, баба изрича думите
„почти е готово“? Ако животът къкри на тих огън,
може ли смъртта да е различна? От кухнята се носи
траурна миризма. Яхния от гигантски ленивец.

върни се | съдържание | продължи