Димитър Кенаров

поезия

Литературен клуб | съвременна българска литература | страницата на автора

 

ЕЛЕГИЯ ЗА ЛАСИ

 

Димитър Кенаров

 

 

Залостен в телевизионния кучкарник, ти бе моят
пръв домашен любимец, талисман на Америка.

 

Мечтаех да те погаля, да ми подадеш лапа,
да хвърля желязна пръчка през океана

 

и да я донесеш обратно - златна клонка.
Да нямам други кучета освен теб, беше първата заповед.

 

Някои твърдяха, че си хванал бяс, че Калифорния
е черно-бяла, че при капитализма всяко дърво

 

е частно и целият свят се овълчва.
Беше дресиран добре, несъмнено, но виж само

 

нашата Лайка, която достигна звездите -
един космонавт се равнява на хиляда каубоя.

 

И въпреки това предпочитах твоя земен лай,
звука, който пътува свободно в пространството

 

и кълбата от храсти, по-бързи от метеори;
където, макар оредели, се разхождаха бизони

 

и разбойници пишеха декларации на независимостта.
Във въображението ми всяко ко̀ли беше американско.

 

И ето ме, след деветнайсет години скитане стъпвам
на бреговете на твоя остров, аз, изгубеният ти собственик.

 

Ласи, Ласи, викам по тихите улици на предградията,
издавам любовни ултразвуци, търся те

 

в молове и магазини, под всяка лимузина,
в бакалницата на супермаркета.

 

Ласи, къде си приятелю, отроче на Холивуд?
Хванаха ли те лошите най-накрая,

 

вързаха ли ти тенекии за опашката?
Или като Аргос лежиш някъде стар и немощен,

 

кучето, за което все щое пазя една сълза?

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

 

Електронна публикация на 24. май 2010 г.
Публикация в кн. „Апокрифни животни“, Димитър Кенаров, Изд. „Жанет-45“, Пл., 2010 г.
©1998-2020 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]