Димитър Кенаров

поезия

Литературен клуб | съвременна българска литература | страницата на автора

 

 

В НАВЕЧЕРИЕТО НА МОЯ 113-И РОЖДЕН ДЕН

 

Димитър Кенаров

 

 

Ако бях човек, утре щях да навърша 25,
изчислих по най-новата формула
за превръщането на кучешките години в човешки.

 

25 години, си лая наум, ами че аз съм псе
в разцвета на силите, четирикрако цвете
насред косматите поляни на пролетта.

 

Пеперуди кацат по опашката ми, по ушите
и ми връзват панделки като на пудел -
сантиментално е и кичозно дори,

 

но понякога мечтая за лошия вкус:
залези над морето, влюбени гълъби,
момченце, облечено в моряшка униформа.

 

Всичко ми е простено: аз съм млад
и мога да използвам думата „хубаво“
отново, и отново. Хубаво, хубаво ми е,

 

когато ме галят, когато ме къпят
и ми купуват специални бисквити
за рождения ден;

 

а онези, които мислят за смъртта,
нека пишат стихотворения.
Аз съм млад, въпреки моите 113 години.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

 

Електронна публикация на 24. май 2010 г.
Публикация в кн. „Апокрифни животни“, Димитър Кенаров, Изд. „Жанет-45“, Пл., 2010 г.
© 1998-2025 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]