Всеки ден убийците идват при мен
с най-красивите си мъртъвци
(вълци, лисици, глигани, елени,
фазани, но понякога по-заможните
носят лъв или зебра от някое сафари)
и ме молят на колене: „Съживи ги, Димитре!“ -
все едно съм Исус на зверовете или
ветеринар-чудотворец. Грешници:

първо купуват куршуми, а после
суетно искат да обърнат смъртта наопаки
като мръсна фланелка.

Да бъде. Аз също съм суетен да покажа
как убивам смъртта и изкуството ми
препарира секундата, в която соколът
сграбчва заека както фотографът запечатва
целувката на младоженците, но по-добре
от фотографа, далеч по-професионално.
Аз не крия света зад хартия, не създавам,
както Платон би казал, „призрачни
образи“ от втора ръка. С двете си ръце
одирам кожата от тялото, оскубвам
перата, за да изкормя всяка измислица.

Идете си, защото животното
не е умряло, а спи! - казвам
и се захващам за работа.

Гипс, лепило, конци, стъклени очи
и много кожа. Приятелите ме наричат
Пигмалион, а враговете - Франкенщайн.
Всъщност точната дума е таксидермист,
но имената са без значение, когато сутрин
се събуждам с желанието да събудя
мъртвите зверове за втори живот,
да отворя забравените им от религията
гробове (фокус-мокус препаратус!)
и заедно да влезем във вечния зоопарк.

върни се | съдържание | продължи